СТ.Н.С. Д-Р НИКОЛА ЗИДАРОВ - Централната лаборатория по минералогия и кристалография при БАН
НАУКАТА ПРАВИ ОБЩЕСТВОТО ПРОСПЕРИРАЩО
Нима ще внасяме чужди технологии на български учени
Ст.н.с. Никола Зидаров е международно признат български учен с над 100 научни публикации в областта на геологията и минералогията. Академик е на Международната академия по минерални ресурси.Ръководи 40 български учени,автори на нови технологии и продукти,които респектират световната научна общност. Отличен е от Национален конвент на експертите със Сертификат за принос за развитието на българската наука.
- Трима учени от вашата Лаборатория успяха да направят научно откритие за природната закономерност в изменението на минералите и кристалите според условията на образуване. Какво дадохте с това откритие на световната наука?
- Откриването е фундаментално научно постижение, което дава нови насоки за развитие на съответната наука.Практически това откритие успя да създаде нов, евтин и експресен метод за търсене на находища на минерални суровини. С негова помощ сега геологопроучвателите насочват скъпоструващите сондажни и минни работи към най-богатите части на дадено находище.
Нашата лаборатория носи името на единия от тези откриватели - на академик Иван Костов.
- Върху един научен продукт в повечето западни страни сега обикновено работят по
няколко стотин души,а у нас по четирима или петима и постигат респектиращи резултати. Какво е обяснението ви за възможностите на българските учени и в какви академични приоритети ги разпределяте при вас?
- Науката е една е съща за всички страни,но приоритетите и финансовите възможности са различни. Известно е, че съвременната наука се прави с много пари. У нас за наука се отделят средства в рамките на около 0.3 % от брутния вътрешен продукт на страната, а в държавите, които залагат на своето развитие,отделят 4-6 %.
Новите научни знания се придобиват в резултат на разработването на проекти на базата на стойностни задачи.Това се осъществява от учени-изследователи, използващи съвременни апаратури и техника,а техният брой се определя от финансовата рамка на проекта.При нас колективите са малки, по разбираеми причини.Но често получените резултати многократно надхвърлят вложените средства, защото българинът е умен и изобретателен.
В Лабораторията сме разпределили усилията си в четири направления,които покриват националните приоритети: "Изучаване на Земята", "Природа и суровинни ресурси на България", "Околна среда и нейното екологосъобразно използване", "Създаване на нови материали и технологии".
- В световен мащаб са познати 4000 вида минерали и страната ни е една от много богатите, щом толкова малка територия притежава 1300 минерални видове.Успяхте ли да откриете в България и нови за света видове минерали?
- Откриването на нови минерали е допълнителен продукт на изследователската дейност.
Ако имаме късмет, това се случва. Но доказването им е трудно - свързано е с прилагането на съвременни методи и с утвърждаването им от Международната комисия по нови материали. У нас открихме 10 нови за световната наука минерала - последният е платинов минерал - казва се Василит.
- Лабораторията притежава изумителна колекция от минерали - имате минерал на близо 700 милиона години. В него е "написано" как еволюират природните системи - какво друго "четете" в него?
- Преди пет години Лабораторията започна да създава научна колекция "Минералното разнообразие на България". В нея ще съберем и запазим за бъдещите поколения представителни образци от минерали, намерени на нашата територия. Някои от тях са атрактивни и за неспециалиста с неповторимото си съчетание на форми и багри. Много интересна е колекцията от български ахати. При изучаването на геоложкия строеж на Югозападна България са намерени образци на едни от най-старите скали у нас, чиято възраст надхвърля 670 млн. години.Това показват изотопните ни изследвания- скалите са изградени от минерали, които имат своя собствена история. Свързана е с тяхното зараждане, формиране, преобразования, като в тях са "записани" всички процеси, условия и последователност при които те протичат. Изследванията им имат фундаментално значение, тъй като разкриват геологическата история на днешните български земи, а в практически план дават оценка на богатството от суровини в нашата държава.
- Установявяте закономерността в пространственото разпределение на златоносните площи в Източните Родопи, правите най-прецизното географско разпределение на суровинния потенциал на страната, давате най-точните формули за чистотата на земята,въздуха и водата ни.Достатъчно модерна ли е апаратурата при вас?
- Минералните суровини у нас са над 100 вида. Определен интерес за геоложката практика е златното богатство и прогнозната карта за златорудните находища в страната, която изработи наш учен.
Разпределението на суровините в страната се подчинява на закономерности, които се изучават от специалистите по металогения,но с тези проблеми се занимават все по-малко учени защото такива проекти сега държавата не финансира.
Силни сме в изучаването на минералите и имаме високотехнологична апаратура:електронни микроскопи, рентгеновиапарати, спектрофотометри, термохимични анализатори.
В момента откриваме лаборатория с нов много модерен инфрачервен спектрофотометър, който е дарение от немската фондация А. Ф. Хумболдт.
- Считате, че след 100 години, когато българските учени ще могат да изследват с
много по-прецизна апаратура, е доста вероятно да няма какво да изследват. Споделяте че много златни, медни и железни руди, много варовици и пясъци се добиват "иманярски" неразумно и грубо комерсиално. Какви са възможностите на вашата научна институция да подкрепи правилното търсене и добиване на българските суровини?
- Ние участвахме в създаването на Национална стратегия за развитието на минно-добивния отрасъл, но напразно - тя потъна в Министерските архиви. Няма национална геоложка служба или агенция, която да направлява геологопроучвателните работи, въпреки дългогодишния натиск на нашата геоложка общественост.
Дава се предимство на концесионирането на площи за проучване и добив на полезни изкопаеми, от което добре се възползват наши и чужди фирми, но информацията за тяхната работа и контрола върху нея са закрити за обществото. Тези дейности сега са възложени на Министерството на околната среда и водите, което е неприсъщо - кой ли там се е замислил какво ще правим след 20 години, когато всички проучени запаси на полезни изкопаеми свършат.Така, че не става дума за 100 години.Българските учени имат с какво да помогнат в създаването на национална стратегия за богатството на суровини в нашата държава.
- Успявате за пръв път да синтезирате минерала кениаит,който е с голям капацитет на воден обмен и термична стабилност. В какво се изразява значимостта на това научно постижение?
- Кенианитът е сложен силикатен минерал и се среща много рядко в природата. Той е синтезиран в нашата Лаборатория. Полученият наноразмерен продукт може да разлага силно отровни вещества до безвредни - вода и въглероден диоксид.
- Разработихте и предлагате подчертано перспективни собствени търговски продукти. В Лабораторията ви растат монокристали - кой точно би могъл да спечели ако ги купи от вас?
- Търговските продукти, които предлагаме са монокристали от калциев флуорид и оловен молибдат, които са израстнати в Лабораторията. Те са скъпи продукти, тъй като за получаването им се използват специализирани апаратури, технологии и много чисти вещества. И двата вида монокристали са предназначени за нуждите на специални видове оптика,първите намират приложение като лазерни кристали, а вторите като акустооптични прибори. Те са много атрактивни за световните производства и пазари. Интересни са за добрите търговци - ние все още се опитваме да пробием на международните пазари. Разработихме технологии за израстването и на други лазерни кристали и бихме могли да ги произвеждаме.
- Направихте разработки с изключителна значимост за посочване на замърсявания с тежки метали и арсен и за определяне на радиоактивността.Имаме ли българите възможности да живеем в страна с чисти почви и води и кога ще постигнем това?
- Да, и това навярно ще стане. Ако не го направим ние, скоро ще ни принудят другите. Народите от Европа са силно чувствителни на тази тема - знаят,че живеем върху земя на заем от бъдещите поколения и сме длъжници.
- Вие имате над 100 научни публикации,които са оценени в световната практика затова е интересно да знаем вашето становище дали достатъчно активно се прилагат в българската практика новите научни разработки?
- Динамичното приложение на научните резултати в практиката прави обществото проспериращо, актуално и съвременно,но тази истина явно все още не е достигнала до съзнанието на накои наши държавници н на новите бизнесмени. Изглежда е "по-лесно" да се купуват чужди технологии, вместо да бъде подкрепено създаването им у нас. И няма нищо изненадващо, когато се оказва че във внасяните чужди технологии участват български учени - но под чужд флаг. Хубаво е сътрудничеството с чужди научни институции, финансирано по международни проекти,но това обаче не е никак достатъчно. Необходимо е държавата да мотивира българските учени и младите ни специалисти за успехите не на чуждата,а на българската наука.
- В Лабораторията успявате да разработите нов продукт за съхраняване на радиоактивните отпадъци в синтетични матрици - както е в природните минерали. Вместо опасността от последващо разлагане при сегашното съхраняване вие осигурявате много по-силна гаранция.Кога според вас нашата атомна енергетика ще се възползва от тази възможност?
- В последните 15 години развитите страни разработват нови технологии за трайното и безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци и за привеждането им в инертно състояние чрез включването им в синтетични минерални матрици.Те са значително по-устойчиви от използваните днес боросиликатни стъкла и по-подходящи за погребването им в подземни хранилища. Ние имаме изследователски проект за енергетично сигурни и изгодни процеси за съхраняване, които са приложими за нашите условия, но необходимото му нищожно финансиране обаче обрича резултатите от проекта. Те или ще бъдат приложени след много години или ще бъдат приложени, най-вероятно, в други страни. Очакваме и нашата атомна енергетика да се поинтересува от българските научни постижения.
